Какъв ще е ЕС без Великобритания

Гънтрам Уулф, директор на Bruegel за очаквания ефект от излизането на Великобритания от ЕС. Ще доведе ли brexit до разпад на ЕС? Уулф разговаря с Енджи Лау от студиото на Bloomberg в Хонконг на 4 февруари 2016.

Когато Европа се срина след кризата през 2008, това предизвика тревоги за глобалния пазар. Каква Европа ще видим, ако се случи излизане на Великобритания от ЕС?

Ще бъде много различна Европа. Определено ЕС без Великобритания би бил много различен като търговия, икономическа тежест, политическа динамика на континента.

ЕС има нужда от Великобритания като силен играч и във вътрешната политика.

Прав сте в публикацията си, че Великобритания също ще бъде отрицателно засегната от излизането. Не е лесно да напусне общността, да прекъсне връзките.

Прекъсването на връзките ще бъде доста трудно. Ще отнеме две години преговори как да напусне. След това големият въпрос за Великобритания ще бъде какъв достъп ще има до единния пазар на континента.

Става дума точно за достъпа до този пазар.

Този въпрос наистина стои, без значение дали Великобритания е в ЕС или не. Във всеки случай трябва да реализират доста търговия с континента и тези отношения са в основата на дебатите, които водим.

Това ли е краят на ЕС, ако стане?

Не вярвам, че ще стигнем толкова далеч. Определено ще бъде голям удар..

Кой ще го води? Ако Великобритания излезе, какви ползи ще имат останалите да останат, особено при милионите мигранти, които дойдоха и милионите, които следват?

Съществува въпросителна за страните, които са извън Еврозоната. Дали има смисъл да останат.

Смятам, че много от тях ще искат да останат, заради външните заплахи към сигурността, помислете за страха от Русия, за бежанската криза. ЕС се предполага да дава и решения, не само проблеми.

Континентът, особено източноевропейските страни имат доста интересна позиция в ЕС, но сте права, без Великобритания цялата динамика на ЕС ще изчезне.

Еврозоната ще стане доминиращ играч в целия ЕС.

Някои твърдят, че бежанската криза в момента принуждава много от тези страни да се огледат и да преосмислят отношенията си с ЕС, особено тези, които бяха принудени да приемат мигранти, без да го искат.

Някои официално бяха принудени, но досега няма имигранти, които да са били пренасочени към други страни.

В този смисъл имаме политическа стигма, но всъщност малцина са били преместени в друга страна в Източна Европа.

Но сте права, в момента имаме екзистенциален проблем с тази бежанска криза.

Имаме 1-2 млн. бежанци, които пристигат всяка година.

Всички те искат в момента да стигнат само до две страни - Германия и Швеция. Евентуално в Австрия.

Това е твърде много са трите страни и въпросът е как да затворим външните граници - в Гърция и Италия. Как да забавим потока и да разпределим бежанците в ЕС - поне тези, които искат, по-добре.

Как се справяте с въпроса? С този прагматичен икономически анализ - да оставането или излизането от ЕС?

В сравнение с емоционалната криза, пред която е изправена не само Великобритания, но и ЕС?

Това е основният въпрос - въвеждането на граничен контрол например икономически е управляем, но имаме силен емоционален удар.

Много хора се радват на пътуването без паспорти в ЕС. Това са ясните, видими знаци, които европейските граждани харесват.

Това би бил голям удар.

Но накрая бежанската криза, при условие, че потокът продължи със същата скорост, няма да можем да задържим границите отворени, както сега.

Политическият натиск ще бъде твърде голям и ще видим отказ от европейска интеграция. Хората ще се запитат дали това не е само първата стъпка към серията от други стъпки към разделяне.