Давос 2016: Суровините според Дерипаска

Олег Дерипаска, Русал

11:26 | 22 януари 2016
Обновен: 11:26 | 22 януари 2016
Автор: Иван Николов
Олег Дерипаска, Русал
Олег Дерипаска, Русал

Интервю от Давос 2016 на президента на Русал Олег Дерипаска за Франсин Лакуа от Bloomberg ва 21 януари 2016. Дерипаска коментира пазара на суровини и добивната индустрия в Китай.

 

Трябва да се разграничават пазарите на суровини и ситуацията в Русия. Ниската рубла е добра за добивните компании, защото разходите ни са малки и ставаме по-конкурентни.

При суровините - например петрол, земеделие, метали - при всяка суровина историята е различна.

При алуминия например миналата година не беше зле. Имахме 5,7% ръст в потреблението. Все още произвеждаме много атрактивен продукт за клиентите си. Вярваме, че ръстът ще продължи.

Алуминият замества медта ..

 

Алуминият не е така зле, както другите суровини - петрол, мед.. Но алуминият е на най-ниско ниво от 2009. Кога ще се възстанови пазарът?

Само когато видим намаление на производството. Това е начинът. Имаме свръхпроизводство. Трябва да намалим производството.

Ключът е в Китай. Защо? Защото извън Китай преди три години .. Преди три години Русал, Alcoa, Rio Tinto намалиха.. В Китай все още има над 45 различни производители на алуминий.

Трябва да започне процес на консолидация, да има банкрути.. За съжаление в китайския случай, чрез девалвацията ги подкрепят. И може би ще има нужда от още година-година и половина.

 

Какво означава за вас забавянето на Китай като клиенти? Китай е най-големият потребител на алуминий. Няма да има ръст в търсенето.

Не, но те не внасят алуминий. Те си го произвеждат сами. Не е като петрола или медта.

Проблемът ни е, че произвеждат твърде много, защото използват въглища и няма регулации.

Ако преброим колко пъти имаха предупреждения за замърсяване от началото на зимата, ясно е, че това им създава реални проблеми.

 

Но вие следите Китай и усложненията за Китай. От една страна е потреблението, а от друга мнозина казват, че има свръхпредлагане - при алуминия, петрола, медта. Дали в Китай търсенето на тези суровини пада повече или още не сме разбрали?

Свръхпредлагането не се дължи на ниско потребление в Китай. Просто хората инвестираха твърде много и бяха твърде големи оптимисти при цена от 100 долара.

 

Не виждаме ли забавянето в Китай да създава глобална рецесия?

Според мен Китай е доста стабилен, но трябва да се справят със свръхкапацитета. Когато се справят със свръхкапацитета, е, ще има забавяне и няма да има растеж, но ако трябва да елиминират първия проблем и да оздравят банковата система.

Каква им е алтернативата сега?

Ще девалвират валутата.

Всички знаят, че го правят, за да държат банките си работещи и индустрията си - конкурентна. Трябва да минат през този процес и може да мине още 1,5г.

Но според мен трябва да се внимава повече за свръхкапацитета, околната среда и банките.

 

Как стигнахме до замърсяването? Кога това замърсяване ще ги принуди или ще принуди нас да променим поведението си? По-рано си говорихме за COP21 в Париж и как хората приемат зелената идея и чистата енергия. В момента за компаниите става дума за оцеляване. Дали изобщо мислят за последиците от замърсяването?

Не, никак. Нещо повече, тази година пуснаха над 60 гигавата мощности на въглища и планират да пуснат нови 120 гигавата до три години. Това е добър знак, че не приемат проблема сериозно.

Според мен единственият начин е да се въведе въглероден данък.

Всеки трябва да плаща за въглеродните емисии в атмосферата. Това е начинът да се изпълни договора от Париж.

 

Кое може да предизвика въвеждането на данъка?

Хората. Трябва да оцелеем.

 

Но какво - социалното недоволство? Да кажат хората, че така не може да се живее и трябва да се промени начинът на живот?

Има и по-лесен начин. Световната търговска организация. Ако има консенсус, че въглеродните емисии трябва да се ограничат в глобален план, има цена за Калифорния, цена за Канада, за другите региони.. И хората ще разберат, че трябва да има цена.

Ако един продукт няма правилната цена, не бива да е част от регулациите на СТО. Да е при антидъмпинговите такси. Това е начинът.

И е най-лесният.

Защото вместо правителствата да го контролират, бизнесът ще го прави.

Има толкова голям апетит да се разберат накъде отиват цените на петрола и казахме, че ще мине време, преди да се възстановят. Кое ще се възстанови най-напред? Алуминият или никелът или паладият?

Никел, паладий и после алуминий.

 

Да, но кое ще е първо? Опитвате ли се да прогнозирате? Това е като да гледаш в кристалната топка. Трябва да си като пророчицата Касандра, за да прочетеш.

Има два проблема. Първо - пазарът не е перфектен. Всичко това използва стара инфраструктура - например алуминият. Не отразява реалното търсене и предлагане. Това е чисто финансова игра в момента.

 

Финансова игра?

Разбира се. Няма физически договори. Затова петролът трябваше да падне преди година, когато хората разбраха, че има свръхпредлагане. Но мина цяла година в спекулации кой какво ще направи - дали ОПЕК..

 

Чия е вината? Кои са организациите, които си играят със системата?

Би трябвало да обвиняваме себе си. Старата инфраструктура, построена преди 40-50 години се използва от финансовите играчи. Сега трябва да разработим нова пазарна инфраструктура, нов модел, в който да продаваме директно на клиентите си.

Сега можете да купувате всичко онлайн, само нашите клиенти трябва да следват много сложна схема, за да купят суровини.

 

Не мога да отида в магазина за мед, никел и алуминий.. Има проблем. Като казвате, че трябва да обвиняваме себе си, това свръхпредлагане на петрол - и това е добър пример - трябва ли да стигне до 20 долара, когато Русия, Саудитска Арабия и останалите се съберат и решат да работят заедно. Да спрат да наводняват пазара? Няма признаци това да става. Хората се подиграват на ОПЕК.

Трябва още страдание. Може би им трябва още една година страдание.

 

И после ще се съберат?

Не знам. Или пък няма да има инвестиции и автоматично ще произвеждат по-малко. Но трябва да е ясно, че свръхпредлагане при алуминия, при стоманата, медта.

Трябва да консолидираме пазара. Да намалим производството.

Никой не произвежда коли, ако не ги купуват.

А ние продължаваме да произвеждаме. Защо? Защото има погрешна пазарна система, която насърчава суровините да излизат на пазара. Трябва да спрем. Това е добър урок.

 

Звучи като банкрут на хоризонта.

Много проблеми ще се решат структурно. Защото ще се наложи да се прави консолидация. Вижте индустрията на алуминия.

Извън Китай - 6 играчи. В Китай - 40 играчи.

Как се координират помежду си колко има нужда да произвеждат? Това е важно.

Първо ще има консолидация.

Второ - трябва да приемем, че технологията и търсенето ще промени пейзажа и ще има по-малко производство, базирано на въглищата.

И трето- трябва да промотираме продукта като по-леки коли, повече решения за транспортния сектор.

Алуминият е в добра форма. Но свръхкапацитетът в Китай най-напред трябва да се реши.

Четете още интервюта от Давос 2016.