Ще донесе ли Макри десен завой в Латинска Америка

Аржентина гласува за дълбока промяна в неделя, избирайки опозиционния лидер Маурицио Макри за президент след 12 години ляв популизъм, пише Bloomberg. Макри, който представлява дясноцентристката „Републиканско предложение“ поставя условията за икономическа либерализация, затопляне на отношенията със САЩ  и политически последици за цяла Латинска Америка.
Кандидатът на управляващата партия Даниел Сциоли призна поражението. Макри получи 51.5% от гласовете при 98% преброени бюлетини.
В своята реч на победата Макри обеща "прекрасна нова епоха за Аржентина".
56-годишният кмет на Буенос Айрес е богат бизнесмен и бивш шеф на един от най-популярните футболни отбори. Той обеща да вдигне валутния контрол и да се споразумее с хедж фондовете, които държат аржентински дълг, за да увеличи доверието на инвеститорите на фона на най-ниските резерви от девет години. Той също така ще се фокусира върху съкращаване на инфлацията, намаляване на най-големия фискален дефицит от 30 години и връщане на капиталите.
Според Сциоли тези политики биха ерозирали социалните програми, на които разчитат бедните.
Макри ще управлява с малцинсто в двете камари на Конгреса.
Аржинтина бе заобиколена от други страни с ляво управление, включително Куба на братята Кастро, Николас Мадуро във Венецуела и Рафаел Кореа в Еквадор. Макри заяви, че неговият подход е противоположното на социализма от 21 век, който се практикува във Венецуела.
Тези страни, както и Бразилия, разчитаха досега на високите цени на суровините. Победата на Макри може да предвещава завой надясно за региона, включително натиск за импийчмънт на президента на Бразилия Дилма Русеф. Във Венецуела предстоят избори на 6 декември и опозицията води в проучванията.
Кристина Фернандес де Кирхнер използваше различни инструменти, за да промоцира политиките си, включително изземване на активи на пенсионни фондове и на най-голямата енергийна компания.
Има и съмнения за способността на Макри да управлява. Това е поради липсата на мнозинство в Конгреса и тъй като не е свързан с Перонисткото движение, което на практика управлява през повечето от последните 70 години, използвайки леви и десни популистки тактики.