Тихата валутна война в Европа

От Стокхолм, където шведската Riksbank публикува стенограмата от последното си заседание във вторник, през Прага, Копенхаген и Цюрих, централните банкери в страните, които заобикалят валутния съюз очакват решението на президента на Европейската Централна Банка дали ще разширява стимулите. Едва тогава ще бъде ясно дали да продължат със своите покупки на активи, сваляния на лихви и намеси във валутните пазари, за да се справят с внесената дефлация.

Потоците от евтини пари на Драги потискат финансовата възвращаемост в Еврозоната и насочват инвестиционните потоци навън и вдигат стойността на валутите на тези страни. То този начин правят все по-трудно достигането на техните инфлационни таргети. По-разхлабена монетарна политика се обсъжда дори и в страни, където икономическият растеж е силен и пазарите прегарят.

„Тези страни не искат да са губещи от валутната война, в която смятат, че ЕЦБ участва“, твърди Марчел Александрович, старши икономист в Jefferies International Ltd. В Лондон. „Това е игра с нулева сума. Ако се опитваш да обезценяш, тогава винаги ще има някой от другата страна “

След като Драги обяви програма за покупки на облигации на стойност от 1.1 трлн евро на 22 януари, дългът и активите, държани от европейски граждани в деветте страни от Евросъюза извън Еврозоната достигна рекордни висини, показват данни от ЕЦБ. Общите инвестиции в портфолиото се повишиха с повече от 9% през първата четвърт до 2.05 трлн. евро

Движението на пари имаше желания от ЕЦБ ефект – еврото спадна спрямо шведската крона, полската злота, чешката крона и унгарския форинт. Най-забележителното обаче беше, че Швейцарската национална банка изпревари на 15 януари решението на ЕЦБ като премахна ограничението на курса на франка към еврото.

Въпреки, че официални лица от ЕЦБ повтаряха, че не се целят в обменния курс, те признават, че по-слабо евро би съживило икономиката и инфлацията, вдигайки цената на вноса и понижавайки тази на износа. Еврото падна със 7% тази година спрямо претеглена с търговията кошница валути, а откакто ЕЦБ обмисля още стимули се сгромоляса до най-ниското ниво от три месеца.
 
Ценова стагнация

На обратния полюс, страните, чиито валути се оскъпяват, трудно постигат приемливи нива на инфлация, която и сега е малка заради ниските цени на горивата. Шведската инфлация е 0.1% спрямо цел от 2 на сто. Датската и чешката са по 0.2 на сто. Потребителските цени падат в Швейцария, Полша и Унгария.
 
Балон в жилищата

„Колкото повече количествени облекчения осигурява ЕЦБ, толкова повече ще трябва да прави Riksbank , за да не стане кроната твърде скъпа,“ каза Пер Магнусон, икономист в Swedbank AB в Стокхолм.

В Дания безработицата е под 4%, а цените на заетите от собствениците апартаменти се покачиха с 10% през изминалата година. Допълнителни мерки могат да бъдат наложителни, ако се запази ограничението на датската крона към еврото.

Ограничен мандат

Чешките централни банкери ще трябва да отложат датата когато трябва да изоставят непопулярния си валутен таван. На Чешката Национална Банка ще й е трудно да нормализира паричната политика дори и след като прогнозите за ръст през 2015 са 4.7%. Основният лихвен процент е 0.05% от 2012.

ЕЦБ може само да повдигне рамене, ако бъде конфронтирана с въпроси за изкривяванията, които предизвиква.

ЕЦБ не е имунизирана от подобни последствия, породени другаде. Декемврийското й решение може да бъде повлияно от вероятността американският Федерален резерв да повиши своите лихви след седем години на почти нулеви стойности.

Отчаяни времена

Междувременно, една страна не е настроила домашната си монетарна политика спрямо тази във Франкфурт. Нейният подход е да пренебрегне инфлацията.

Вместо да увеличава баланса си в безсмислен опит да промени цените, Полската Национална Банка е променила своята инфлационна цел и толерира най-тежката дефлация от комунизма насам. Марек Белка, управителят на ПНБ и бивш служител на МВФ, отлага решението за сваляне на лихвите, позовавайки се на здрава икономика, която не показва признаци на страдание.

Това е знак, че при доминиращите парични условия в Европа централните банкери от по-бързо развиващите се страни трябва да обмислят дали тесният фокус върху растящите потребителските цени е адекватно мерило за успех.

От Славчо Маринов