Заплащането на младите медици, погрешните стимули, които се пораждат с приема за специализация, продължаващото медицинско обучение и липсата на уеднаквяване на стандартите за специализация в различните болници в България са едни от основните проблеми, свързани с новата наредба 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.Това коментира д-р Радислав Наков от Асоциацията за развитие на медицинската общност в България в ефира на Invest/Or с Радина Колева.
С изместването на отговорността за планиране на необходимостта от кадри в сектора на здравеопазването през следващите години от Министерство на здравеопазването към болниците се оставя на пазара на труда да урегулира до голяма степен този този процес, коментира от своя страна д-р Деян Попов от Асоциацията за развитие на медицинската общност в България. По думите му това развитие има своите плюсове, но големият проблем, който съществува и то не само в България, е свързан с липсата на лекари със специалност в отдалечените места и по-малките градове.
Българското медицинско образование е добро и е на сходно ниво в сравнение с това в Западна Европа, но това твърдение важи до придобиването на магистърската степен, коментира още д-р Наков. "Проблемът идва със следдипломната квалификация, където се вижда голямата ножица между българската и световната медицина", подчерта той. По думите му проблемът се корени в това, че в България липсва стандарт за качество на следдипломната квалификация. "България е и последната страна в ЕС, в която няма правила за продължаващо медицинско обучени", допълни д-р Наков.
Вижте повече във видеото: