Културата за сигурност е слабо проявена у нас
Татяна Иванова, Индустриален клъстер "Сигурност", Бизнес старт, 09.01.2018
Обновен: 10:34 | 9 януари 2018
Усещането за несигурност след създалата се ситуация след Нова година се е засилило значително. Проблемът се корени във факта, че в България няма ясно дефинирана култура за сигурност и безопасност. Това коментира Татяна Иванова от Индустриален клъстер "Сигурност" в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Димитър Вучев.
„Като се започне от най-елементарни действия – да обърнеш внимание на това кой влиза във входа – и се стигне до реакция на служители от определени структури, които са малко или много неадекватни, в това число и като изявления, усещането за несигурност е максимално“.
По думите ѝ културата на сигурност е много дълбока материя, която е на практика всеобхватна.
„Тя започва от самата държава – каква регулаторна и институционална рамка ще наложи държавата в това отношение. Например в България Законът за МВР през последните години беше променян толкова пъти, че съм сигурна, че и самите служители в МВР понякога не знаят кой кой е и с какво се занимава“.
Иванова посочи, че културата на сигурност е политика, която на практика казва кой кой е в институциите, към кого да се обърнеш при определени ситуации, по какъв канал.
„От там се започва. Държавата формира рамката, след това самите институции са тези, които трябва да дефинират първо култура на сигурност в ръководството. Самите служители в тези институции трябва да имат такава формирана култура. Едва след това е обществото и училището“.
„Трябва да се намери онази златна среда, в която да се започне формирането и на такава рамка, и на културата като цяло. Трябва да се върне доверието на обществото в институциите. Не виждам обаче желание от страна на хората, които дефинират политиката“, коментира още тя.
Иванова смята, че няма последователни политики, което съответно рефлектира върху културата за сигурност.