Има ли лек за китайския дълг

Реформите, насочени към подобряване на производителността, които се правят в Китай и европейски държави няма да направят разликата, а след 3-4 години Китай ще изчерпа дълговия си капацитет. Това коментира Майкъл Петис, професор в Peking University, в интервю за Bloomberg. Ето какво още каза той:

Докато дългът се увеличава ще продължат да генерират растеж, докато не достигнат точка, в която дълговият им капацитет ще свърши. Моето предположение е, че това ще се случи след най-много 3-4 години. След това ще бъде много, много трудно да се генерира растеж и тогава дългът ще се превърне в пречка за растежа.

Как политиците в Пекин трябва да се справят с това? Те излязоха с доста предложения, голяма част от които изглеждат като ужасна идея, като суаповете за размяна на дълг към собствен капитал. Секюритизацията ли е отговорът? Знам, че Вие анализирате и как местните власти могат да поемат бремето.

Няма как да се направи фокус, няма как с финансово инженерство да се измъкнат от тази ситуация.

Предполагам, че ще е болезнено.

Да. Някой ще трябва да поеме цената на дълга. Има 3 групи, които традиционно го правят. На първо място домакинствата, които обикновено са тези, които в крайна сметка плащат за дълга. Частният сектор, който в случая на Китай до голяма степен съвпада с малките и средните предприятия. И след това е правителството. И няма как домакинствата да поемат дълга, защото потреблението е това, което трябва да движи растежа в Китай през следващите няколко години. Не трябва и малките и средни предприятия да платят цената на този дълг. Те са най-ефективния, вероятно единственият ефективен сектор в икономиката. По метода на изключването остава правителството. Правителството може да бъде разделено на две групи. Централното правителство и властите по области и провинции. Предполагам, че като част от процеса на централизация на Си Дзинпин, в крайна сметка това означава, че по един или друг начин местните власти в лицето на общините и провинциите ще поемат цената на дълга.

По отношение на силно очакваните структурни реформи, опитът за ребалансиране на свръхкапацитета, засегнал секторите на въглищата и стоманата, Ли Къциян очерта картина, в която ограничаването на свръхкапацитета ще доведе до нов растеж. Всъщност няма да се случи така, иначе вече щяха да са направили много повече, нали?

Много скептичен съм по отношение на подобни действия. В исторически план, когато държава има дългов проблем, тя прави две неща. На първо място тя убеждава, че това не е дългов проблем, а проблем с ликвидността и на второ, предприема стъпки за подобряване на производителността и твърди, че в дългосрочен план тези стъпки за подобряване на производителността ще решат дълговия проблем. Проблемът е, че в исторически план това никога не е сработвало. Държавите, които са имали дългов проблем никога не са успявали с растеж да излязат от тази ситуация. Винаги се е стигало до някакъв вид опрощаване на дълга. Бих казал, че Пекин въвежда стъпки за подобряване на производителността, които биха били смислени в нормални условия. Сега обаче не мисля, че ще направят разлика. Между другото това е вярно и за много държави в Европа. Реформите няма да направят разликата.