ЕЦБ обмисля стимули, които да не навредят на банките

Какви възможности има Марио Драги

14:03 | 3 март 2016
Обновен: 14:04 | 3 март 2016

Марио Драги, гуверньор на ЕЦБ. Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg

Седмица преди дългоочакваната среща на ЕЦБ във Франкфурт, на която се очаква управителят на институцията Марио Драги да увеличи стимулите в еврозоната, с пълна сила започнаха да текат прогнозите какви точно стимули ще приложи той.

Bloomberg съобщава, че централните банкери от ЕЦБ са започнали поверителни дискусии за това как да увеличат стимулите без да навредят на банките. Негативните лихви в еврозоната се отразиха негативно на представянето на банките, като доведоха до спад на печалбите им, а освен това инвеститорите допълнително утежниха ситуацията, като започнаха да разпродават ценните книжа на кредитните институции в еврозоната. Най-силно засегнати бяха италианските банки, чието ниво на необслужвани заеми нарасна сериозно.

Възможна мярка, която не би се отразила толкова негативно на банките при допълнително понижаване на лихвите от текущото им ниво от -0,3%, може да е въвеждането на двоична система като в Япония. При такава система само излишните банкови резерви, които надхвърлят минималните изискуеми резерви, които банките са длъжни да депозират в ЕЦБ, биха били облагани с по-високите негативни лихви, което ще даде възможност на банките да избегнат допълнителното „лихвено облагане“. Подобна система използва и Швейцарската централна банка, където обаче депозитната лихва е доста по-ниска, на ниво от -0,75%.

Данни, компилирани от Bloomberg, показват, че инвеститорите напълно вземат предвид понижение на депозитната лихва на ЕЦБ с още 0,1%.

Друга мярка, която ЕЦБ може да предприеме, е увеличаването на нивото на количествените облекчения, респективно на нивото, според което ЕЦБ изкупува публичен и частен дълг на стойност 60 млрд. евро. Според текущия план програмата трябва да продължи до март 2017.

Количествените облекчения, заедно с таргетираните дългосрочни заеми за банки, обаче увеличават ликвидността в банките, които трябва да намерят какво да правят с тези средства и при липса на привлекателни възможности за кредитиране ЕЦБ остава мястото за тях.

Затова други възможни мерки, предложени от анализаторите, включват парите, получени от банките по програмата за таргетирани дългосрочни заеми, да се считат за част от изискуемите резерви, а не за излишни резерви и така да не попадат под евентуално допълнително понижените депозитни лихви.