Скокът на минималните прагове предизвика реакция

Намерението на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за сериозен ръст на минималните осигуровки в България предизвика политически отзвук. Министърът ще се възползва от правото си да наложи административно увеличение на минималните осигурителни прагове и за тези професии, за които не е договорен ръст.

България е единствената страна от ЕС, която прилага освен минимална работна заплата и минимални прагове, които важат само за изчисляване на осигурителния доход и варират по професии и отрасли. Те се договарят ежегодно между работодатели и синдикати. Въпреки че праговете често надхвърлят МРЗ, работодателите могат да продължат да плащат по-ниски заплати, стига да изчисляват правилно осигуровките.

Постигнатото споразумение за праговете засяга 48 от 85 икономически дейности, в които са заети 60 % от всички осигурени, за които се договарят прагове. Министърът предлага ръст със 7.5% на минималния осигурителен доход при останалите 37 бизнес дейности. Той има право административно да наложи средния процент увеличение на праговете в секторите със споразумение и върху останалите.

Единственото изключение, на което Калфин е склонен, е производството на тютюневи изделия, където няма да има промяна на праговете. Според вицепремиера това се дължи на икономическите показатели на сектора. В този сектор работят 3009 души, като средният им осигурителен доход по данни от април е 1300 лева (сравнително високо заплащане на техници и други специалисти), като е намалял с 3%. Но данните от междинния отчет на „Булгартабак” сочат ръст на разходите за заплатите в дружеството. В същото време данните на НОИ сочат, че средният осигурителен доход е намалял по-сериозно в други сектори – например, добив на строителни материали.

Съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев изрази тревогата си от предвиденото прекомерно увеличаване на минималните осигурителни прагове и липсата за поредна година на регионална диференциация. „Оценявам като особено тревожно предвидените лобистки изключения за цял бранш и за отделни предприятия, намиращи се под трайната политическа протекция на ДПС. Проблемът ще бъде обсъден и утре на извънредно заседание на ПГ на РБ. Тъй като не желая въпросът да бъде спекулативно използван в предизборната кампания, настоявам за среща с министър Калфин веднага след първия тур на местните избори”, каза той, цитиран от пресцентъра на партията си. РБ е коалиционен партньор в управляващата коалиция, водена от ГЕРБ, а вицепремиерът Ивайло Калфин представлява подкрепящата лява партия АБВ.

От Института за пазарна икономика също коментираха:

"Още по-интересното е, че административното увеличение на МОД за 2016 г. ще важи за всички сектори, освен един – производство на тютюневи изделия, тъй като, според социалния министър, това е единственият сектор, при който не се наблюдава „ръст на икономическите показатели”. Подобно изключение от административното увеличение на МОД се прилага за първи път и е ясен знак за административен фаворитизъм на този специфичен сектор.

Няма как да знаем за кои точно „икономически показатели” говори министърът, тъй като административното покачване на МОД в недоговорилите се сектори се извършва по неписани правила, а последната дума е на министерството. При всички случаи обаче този сектор се характеризира със символично свиване на заетостта тази година – едва 5 (пет) човека са изгубили работа през първото тримесечие (спрямо година по-рано) и 135 през второто. За сравнение, загубата на заетост през 2015 г. е в пъти по-голяма в редицата други сектори. Така например в производството на текстил са загубени около 5000 работни места през първото полугодие на 2015 година. Много по-значима загуба на заетост се отчита и в производството на мебели, производството на базови метали, търговията на едро и дребно и редица други отрасли."

Работодателите настояха на пресконференция през септември да се приложи средно увеличение за дейностите без споразумение от 4.4  на сто, което е по-малко от предложението на Калфин.

Казусът възниква поради това, че договорянето идва преди да е одобрено увеличението на минималната работна заплата. Ако правителството одобри ръст до 420 лева, това означава покачване с 10.5% спрямо сегашното й ниво и с 16.6% спрямо нивото от началото на годината.

В началото на годината ВАС отмени ръста на минималната работна заплата именно заради това, че той не е бил съгласуван в Тристранния съвет.

Увеличението на минималния осигурителен доход не засяга само получаващите най-ниски заплати, тъй като то натиска и заплащането на по-горните нива.

В някои сектори (хотели и ресторанти) и области (Видин, Благоевград, Силистра) минималната работна заплата е над 70% от средната. Проучване, извършено преди месец показа, че в 30 сектора средният осигурителен доход е по-нисък за съответните професии от договорения праг, което означава или, че масово се работи на непълен работен ден или прагът е твърде висок. Сред тях са например търговията и производството на хляб, но не и производството на цигари.